Перито Морено — ледът, който те кара да забравиш всичко друго

 2011 година. Патагония, Аржентина. Национален парк "Лос Гласиарес".

Пристигнах там водена от Миро Нанков - човек, който е видял света и знае къде се крие истинската красота. И все пак нищо не ме беше подготвило за това, което ме очакваше.

Първото, което ме порази беше цветът на леда. Никога не бях предполагала, че ледът може да бъде толкова син. Не бял, не прозрачен, а дълбоко, наситено син, сякаш е събрал в себе си хиляди години небе.

После дойдоха звуците. Ледникът не мълчи, той живее. Ако имаш късмет може да чуеш тежък, дълбок грохот, и да видиш как огромен леден къс се откъсва и се гмурва в тюркоазената вода. Природата в действие, пред очите ти, в реално време.

А около всичко това - зелените хълмове, синьо-зелената вода на езерото, и някъде из дърветата пеещи птички, сякаш никой не им е казал, че са на края на света.

Това съчетание - синият лед, мълчаливите планини, грохотът, водата и птиците - създава нещо, за което не съществува точната дума. Вълшебство е твърде малко. Незабравимо - също.

Перито Морено е едно от малкото места, на които искам да се върна. И ще се върна.